Читалището…една интересна и чисто българска идея намира своето проявление през далечната 1856-а година…и до днес спорят Свищов, Лом и Шумен в кой град се е случило най-напред…Но веднага след тези градове възрожденската идея намира почва сред младите и образовани учители на Ески Зара и две години по-късно 1858 година в Акарджа махала при храм „Св. Богородица“ е създадено първото читалище……но нека да открехнем пожълтелите страници на спомените от онова време, за да видим как е изглеждало това чудо на просветата и културата, на писмената и образованието наречено ЧИТАЛИЩЕ…
„Благодарение на грижовността и деятелността на учителя Тодор Николов Шишков в махалата „Акарджа“ при черквата „Св. Богородица“ по година 1858 в Ески Зара се отвори първото народно българско читалище. Разумява се, че туй ще да бе едно аслъ драгоценно мероприятие за получаване на знания от Ескизаарските граждани.“
Димитър Хаджигенчев
„За развиването и разработването на появилата се у българина идея за духовна и политическа свобода са послужили най-много ученолюбивите дружества „Българските читалища“. Такова читалище се е открило в Стара Загора в 1858 г. от по-видните тогавашни деятели: х. ГосподинСлавов, Иванчо Стоянов, х. Андон х. Митев, х. Христодор х. Пенчов, Слави тошев, х. Сава х. Георгов, Атанас Леков, Георги Д. Папиров, и учителите Тодор Н. Шишков, Атанас Иванов, Пенчо Митев, Ггеорги Бойчев и други млади сили.“
Христо Стойнов Шиваров
В 1858 г. се отвори в града ни за първи път Читалище. Най-голяма заслуга за уреждането на ту3й дружество принадлежи на учителят Тодор шишков. Благонамерената мисъл на Шишкова се посрещна добре най-първо от другарите му учители и от тях отиде по-далечв гражданите.Читалището в града ни беше втори разсад, второ огнище на светлината, която тъй добре както училищатапронизваше цялата маса граждани, без различие на голямо и малко, на богат и сиромах. След първата покана, която Шишков отправи към гражданите, стече се значително число членове с пожертвования/в книги и пари/,на които даде се живот на първото дружество читалище. От събраните книги измежду членовете излезе първата скромна библиотека, която сеттне о година на година се допълваше с нови книги. Първи председател на читалището ни, разумява се, трябваше да бъде Шишков създател на читалището ни. Той изработи уставът и поведе дружеството ни към целта – образование на гражданите чрез четене книги, вестници, поучаване със сказки и т.н.След 4 години водене на дружеството /1858 -1861/ Шишков замина за Франция и аз настъпих на мястото му. Читалището стана достъпно всеки ден за всеки за гражданин и не минуваше ден без посетители. Голяма деятелност постигна читалището с младите ни съграждани Георги Бенев и Петър Иванов, които след завръщането си от странство постъпиха управлението на читалището. В туй време читалището ни достигна 500 члена. Всяка неделя ставаше поучителна сказка в Акарджанското училище гдето салонът не достигаше за голямото множество от любопитни слушатели. Него време читалището разполагаше и с голяма библиотека, която всеки ден и всякиму гражданину беше достъпна на читателите. Можеха с разписка да си вземат книги на уречено време и дома си. Читалището още по-подир /от 1873 г./ държеше и неделно училище, в което се учеха да четат, пишат и смятат младежи чираци от всички еснафи.. Учителите, обикновено двама от членовете на читалището, безплатно изпълняваха тая толкоз заслужена длъжност. Читалището даваше и представления в полза своя и на училищата/него време най-обикнатите пиеси: „Михал“, „Геновева“, и „Криворазбраната цивилизация“. На края на всяка година читалището си правеше публичен отчет за делата с присъствието ни на черковната община…“
Атанас Иванов
Из „ Летопис на читалищното дело в Акарджа махала Стара Загора „
по книгата на Иван Аяров, Нейчо Кънев и Невена Ганева „Възрожденска АКАРДЖА и Стара Загора“